The Wedding Fair, London: и нашето мелодично присъствие там
Истината е, че обичаме да пътуваме. А когато дойде есента, започват сватбените изложения в Лондон, а на нас само ни трябва оправдание да ходим някъде по света и в България и ето, че отидохме на първото от трите големи сватбени изложения на Лондон (другите две също ще бъдат посетени, когато им дойде времето и ще Ви разкажем и за тях).
Сватбеното изложение се проведе в ExCel London, много голям изложбен център, намиращ се в Източен Лондон, близо до известния бизнес район Canary Wharf. Таксата: 18 паунда... С дълбока мъка в сърцето ги плащаме и влизаме на изложението. И тъкмо си казваш: "Е, поне сега няма какво да се доплаща" и веднага вляво на входа те посрещат уъркшопите, където срещу допълнителна такса от 10 паунда могат да те научат да си правиш сам някакви хендмейд цветенца за DIY сватба. Както и в България, зяпачите бяха повече от работещите, но определено имаше интерес от страна на бъдещите булки, тъй като в Лондон са доста разпространени минималистичните сватби с много малко декорация, която младоженците сами са си направили. И то е естествено... При цените, които им взимат флористите, не бих се изненадала на тенденцията.
Следващите щандове бяха на местата за сватби: хотели и частни имения, приличащи на замъци, цените: около 5 000 паунда само за наем... Следват и сватбените рокли, които бяха основният тип изложители. Два щанда ми направиха впечатлиние: един, който беше за винтидж сватбени рокли и само за това, и един, който беше за булчински рокли с ръчно рисувани елементи по тях. Още няколко щанда, които не се срещат по нашите изложения: за облекла на младоженците, шаферките и родителите на младоженците.
Имаше и щандове за аксесоари: диадеми, бижута и най-забавният щанд: за сватбени джапанки и чехли, за булките като решат да си сменят обувките. В общи линии: джапанки с камъни "Сваровски" :)
Следващите щандове бяха за козметични грижи и доста им се зарадвахме, понеже все пак сме си момичета и обичаме козметика <3. Имаше и един щанд, който направо ни хвърли в ужас: за пластична хирургия преди сватбата, за да изглеждали булките по-добре на сватбата си. За щастие не беше особено добре посетен, но като отидохме и се представихме за заинтересувани, веднага ни обясниха откъде ще ни нарежат и какви са ни дефектите. Веднага си тръгнахме, преди да са извадили скалпела.
После следваха щандовете за видео и фото, диджеи и жива музика, където хората си бяха дошли с музикалните инструменти и предвид на това, че в нашата сватбена агенция имаме три певици, настана голямо парти и наистина много се забавлявахме, понеже свиреха много, много добре. Там беше и щанда на арфистката, която е свирела на сватбата на Уилям и Кейт, но тя не свиреше, а някакви нейни агенти раздаваха брошури.
После любимият на Диманчето сектор за торти и храни, където беше и един от двата щанда, на които ни забраниха да снимаме (другият беше за покани). Общо взето, тук всичко беше като в България, но имаше един щанд, на който предлагаха плодове, зеленчуци, сирене, въобще, малко като на пазар. Те били от органичен произход. И ние им казваме: "Вие кетъринг ли сте?". А те: "Не, моля Ви се, ние само Ви доставяме храните, Вие сами си ги готвите?", все едно ги бяхме обидили тежко. Така де, в Англия друг разпространен начин младоженците да пестят, е като майките сготвят храната и после я сложат на блок-маса, където всеки да си слага. Малко като на дворно парти. Това естествено не може да се случи, ако сватбата е в хотел.
После последваха и любимите на Галя щандове, които бяха за автомобили, но не като в България, предимно лимузини, а странни ретро коли, даже и голям лондонски червен двуетажен бус, с панделка, който можеш да си наемеш. Много бяха сладки тези коли.
Следващи подред бяха щандовете за стайлинг и декорация на зали. Отидохме на изложението с големи очаквания, но всъщност последва голямо разочарование. Всички щандове бяха с изкуствени цветя и даже на един от щандовете представителката подканяше: "Пипнете ги. Почти са като истински". Тъй като ние в "Мелодика" работим само с естествени цветя, направо ги питахме: "Извинявайте, тук има ли някой, който да работи с естествени цветя?" и една жена на щанда ни изгледа изумено и каза: "Дайте си имейла, ще Ви изготвим индивидуална оферта". Оферта още не са ни пратили. На един от следващите щандове решихме да попитаме дали биха ни направили една от нашите декорации, като им показахме на снимка една от нашите сватби и им казахме: "Харесали сме си това. Дали можете да направите нещо подобно?" и представителката им веднага започна да обяснява, че това е много скъпа декорация, много трудно се правела, била само от естествени цветя, те можели да предложат варианти, трябвало да видят колко ще струва... Въобще, много не искаше да ни отговори на въпроса, но пък ни похвали работата.
Относно декорациите, това, което беше по-често срещано в Лондон, а в България не сме го правили много, е че използваха доста огледала в декорациите: по самите маси, за разпределително табло, за табелки за упътване на гостите. Столчетата бяха Шивари и почти навсякъде имаше подложни чинии.
На излизане имаше табелка, че ни очакват пак, което е малко странно да го пожелаеш на булки, но да речем, че са искали да го кажат на шаферките или на другите посетители на изложението. Ето и нашите непрофесионални снимки :)
