Пътеписите на един сватбен агент: Сватба във Венеция
Аз рядко пътувам за дълго, защото любовта ми към сватбената организация е по-голяма от любовта ми към пътешествията, а лятото ми е заето със сватби. Но миналата година имах късмета да успеем да отидем на почивка с моя Вальо в Италия. И за една седмица обиколихме Генуа, Порто Фино, Лаго ди Комо, Венеция и Милано (където всъщност бяхме отседнали при едно от най-сладките семейства на света и наши много добри приятели). И понеже всеки си е с професионалните изкривявания, аз нямаше как да не разуча къде и как се случват сватбите в Италия. И трябва да си призная, че беше доста вълнуващо.
12 юни 2014г
Ранното ставане за пореден път не е един от плюсовете, но нали бяхме решили да се възползваме възможно най-много от почивката и да видим най-много места… Така че едвам-едвам успяхме да си отворим очите и да видим, че влакът ни тръгва след 1 час, тоест точно толкова време, колкото ни трябва… ако не бях седяла в банята към половин час. Казваме „чао” на Дидо и Креми, за които е работен ден, получаваме инструкции как да стигнем до гарата за 20 минути, с тичане-15, влакът тръгва след 10… Challenge accepted! С много ентусиазъм за 10 минути успяваме да си хванем влака, да си купим една от двете най-вкусни пици, които ядох в Италия, въпреки че беше от пекарна, а не от ресторант, и да се разположим удобно във влака.
Пътят отне към два часа, в които хем се опитвах да чета, хем да спя, но нито едното от двете не се получи, така че само прекъсвах Вальо, който очевидно нямаше проблем с четенето на книги и слушането на музика. Най-красивата част от пътят беше самият мост до Венеция, тъй като влакът сякаш се движеше по вода.
И ето че се оказахме в най-туристическата част на града: гарата. Първата ни работа, както и на другите места, беше да си вземем целодневна карта за градски транспорт, който включва всички общински лодки по канала, за 18 евро и карта на града за още няколко евро. Оттам-нататък, без много идея накъде отиваме, хванахме първата дошла лодка, която ни отведе на малка тясна уличка, пълна с магазинчета. Тръгнахме по нея и аз само се оглеждах за забележителности и 5-звездни хотели, в които да има възможности за сватба. За съжаление, нямаше нито от едното, нито от другото, но пък беше много спокойно и това беше нашата възможност да видим как живеят хората в града, далеч от Сан Марко и Катедралата. За следващия час обикаляне, находките бяха една пекарна със здравословни сандвичи, множество малки църкви и площадчета със статуйки. Намерих и един цветарски магазин, в който разпитах за цените за цветята и сватбените декорации и въпреки че не бяха много сговорчиви, разбрах, че е цените са към 8-10 пъти по-скъпи от българските (не на цветята, а на аранжировките). По отношение на самия вид на аранжировките, нямаше нищо, което да не съм виждала в България и да не можем да направим тук, дори пиафлорите ни бяха на едни и същи производители.
И ето че към 14 часа, когато жегата почна да става нетърпима, намерих първото си попадение: 5-звезден хотел, в една от малките улички, залепен до другите сгради. Дойде и първото ми разочарование: не правели сватби, защото ресторантът им бил много малък (за около 20 човека), но учтиво ни поканиха да посетим бара на покрива, като ни гарантираха, че това била една от най-добрите гледки в града. Е, не се качихме. Обикалянето продължи и ето, че след 10-ина минути, намерихме втори хотел, този път 4-звезден. Посрещна ни управителят на ресторанта и попита коя е нашата дата. Ние с Вальо се спогледахме и веднага си дадох сметка, че е по-добре да му кажа дата, отколкото да му обяснявам, че съм сватбен агент и просто проучвам от интерес и за да почерпя опит. И веднага му казахме: „Май 2015!”.
-За колко човека е сватбата?
След кратко колебание:
-Около 80!
Той ни разведе из хотела, който беше доста тъмен: с много тъмно дърво, ковано желязо и лампи през деня. През цялото време се отнасяше с невероятно уважение и ни убеждаваше, че ще се съобразят с всичко, което искаме и ще изготвят изключително добро меню, специално за нашата сватба, като цените започват от 80 евро на човек нагоре.
И ето, че след като вече бяхме изтренирали отговорите на всички сватбени въпроси, открихме един от най-чаровните и уютни 5-звездни хотели във Венеция, Bauer Il Palazzo, на метри от Сан Марко и с тераса на Канале Гранде (която веднага решихме, че е най-подходящото място за сватба). Нощувката е над 500 евро на вечер на човек, като стаите са с изключително тежка мебел, кадифени завеси и кристални полилеи. Като визия и цветове са различни, но като стил са класически. Терасата е за около 80 човека, не много голяма, но при добра подредба на масите би имало и място за дансинг. Стилът е доста кралски, само на места има напомняне за това, че сме в 21 век (например, ковано желязо на терасата и червени модерни чадъри, както и бар с LED осветление).
Още с влизането ни, ми направиха впечатление кристалът, мраморът и ониксът, които са основните материали в общите помещения на хотела. От рецепцията моментално повикаха основния си събитиен мениджър и в следващите два часа проведохме едно взаимно интервю, в което той ни питаше въпроси за нашата сватба, а аз го питах за всякакви детайли като вида столове, които се използват, възможностите за пренареждане на терасата и прибиране на червените чадъри, кой предоставя калъфите за столове: ресторанта или сватбената агенция (оказа се, че сватбената агенция) и т.н. Опитвах се възможно най-ясно да си представя как изглежда една сватба там. Научих и няколко интересни неща:
-Кога планирате вашата сватба?
-Май 2015!
-Това не е най-доброто време за празнуване на сватба във Венеция: има фестивал в града и хотелите са пълни: трудно ще могат да се настанят гостите на сватбата в един хотел и много ще се разпръснат. Освен това, тогава цените са по-високи. Най-добре обмислете летните месеци.
-Притеснява ме това, че лятото е топло и гостите ще се изтощят, по време на церемонията и после в първите часове на сватбата на терасата. Чувала съм, че юни, юли и август дори след 18 часа е много топло. Септември как е?
-Септември е чудесен месец!—зарадва се техният събитиен мениджър.
-А какви са възможностите за църковен брак наоколо?—попитах аз с надеждата да ми разкаже дали в Катедралата на Сан Марко се провеждат църковни ритуали.
—А вие откъде сте?
-От България.
-В България не сте католици, нали?
-Да, православни сме.—И цялата ми надежда да ми разкаже за катедралата на Сан Марко се изпари.
-Тук съвсем наблизо има гръцка църква, доста често руснаците се женят там, мога да Ви дам контакти.
-А по отношение на шума за сватбите на терасата, дали има проблем с озвучаването?
-Не, с уговорката, че след 22 часа ще се намали леко музиката. Ние ще подготвим разрешителните.
-А каква е продължителността на сватбата и след кой час се плаща овъртайм?
-По принцип са 5 часа, тоест, във вашия случай, от 18 до 23 часа.—отбягна въпросът за овъртайма много умело, но реших да не настоявам.
-А ако искаме да продължим партито някъде без да се налага на гостите да ходят много?
-Можем да ви предложим пиано бара или вътрешната ни зала.
-А може ли да използваме вътрешната зала вместо терасата, ако вали навън?
-Разбира се!
Вътрешната зала беше също безкрайно красива, като единственият й минус беше, че нямаше прозорци. Вместо това имаше огромни огледала, кристални полилеи, и зелена дамаска по стените, както и зелени кадифени завеси. Таванът беше към 6 метра.
-А по отношение на менютата, имате ли сватбени менюта, които можем да погледнем?—поинтересувах се аз.
-Да, но имайте предвид, че нашият готвач ще се съобрази с вашите изисквания, така че това са само примерни менюта. Много сме гъвкави по отношение на храната и можем да направим менюта на различна стойност, като сватбените ни менюта започват от 120 евро нагоре. Бъдете сигурни, че ще се споразумеем, каквото и да искате!—което още като ми каза цената, ми изчезна като мисъл от главата.
Стигнахме и до пиано бара, който беше доста тъмен, но за моя изненада, имаше естествена светлина. Аз веднага питах дали може да пея с техния пианист, понеже съм певица и той веднага се съгласи и каза, че няма да ни притесняват по никакъв начин. Това беше първата лична информация, която успя да разбере за нас, тъй като досега подпитваше, но аз умело успявах да отговарям бегло на въпросите. Явно се интересуваше кои сме и дали бихме могли да си платим подобна сватба, но информацията, че съм певица явно го успокои. Сигурно си помисли, че съм нещо като Бионсе за България и ще правим някаква звездна сватба.
Много мило си казахме довиждане и той ни изпрати и ни увери, че се радва, че сме се запознали и разговорът с нас е бил страхотен и продължихме в търсене на сватбена информация (добре, че Вальо се отнася с разбиране към моите сватбени мании). Тъкмо се озовахме на Сан Марко и ето че сватбената информация сама дойде при нас: видяхме младоженци. Разбира се, не бях сигурна дали трябва да ги заговарям, все пак на сватбения им ден едва ли им е до мен. Затова просто си продължихме разходката, а те-фотосесията. Купих си дантелен чадър и ветрило, понеже ми изглеждаха доста сватбени и подходящи за фотосесии. И след няколко минути, отново се срещнахме с младоженците, като минавайки покрай тях, булката ми загледа чадъра. Аз веднага видях в това възможност за комуникация и й го предложих да се снима с него (много приличаше на сватбената й рокля). Оказаха се от Ирландия. Попитах я къде е била сватбата и тя каза, че това е само подновяване на обети, но ми даде сайтове с информация за сватбите във Венеция и ми разказа за своята. От всичко, което разбрах и прочетох, местата за сключване на ритуал във Венеция са няколко, а цените варират от 400 до 9000 евро в зависимост от деня от седмицата и часа, дали резервираш с отстъпка по интернет или директно на място без отстъпка, дали си гражданин на Европейски съюз и т.н.
Благодарихме им за цялата сватбена информация и понеже вече беше станало към 17 часа, се отдадохме на това да бъдем просто туристи и да обиколим съседните острови. Все пак ни чакаше Милано на следващия ден и трябваше да си почиваме! От местните разбрахме, че и Danieli Hotel е предпочитано място за сватба, но имахме време само да влезнем в него, връщайки се наобратно и сякаш се озовахме в кралски дворец! Взех визитка на Event Department-а им и си казах, че трябва да им пиша, но просто не намерих време след като се върнах в България, защото имах да организирам сватби. Все пак споделям едно клипче, в което се вижда обстановката в хотела.
