Няколко думи за хореографията за първи брачен танц
Преди време попаднах на това видео и го постнах в личния си фейсбук профил и без да очаквам, предизвика истински фурор. Това ме наведе на мисълта, че трябва да напиша някой размисли за първия брачен танц.
Аз самата съм правила хореографии за такива, защото тренирах 12 години професионално спортни танци, след това класически балет и различни модерни стилове. И винаги съм казвала едно нещо на младоженците: супер идея, ако ще се чувствате сигурни!
Хореография за първия брачен танц е добра идея, ако:
сте танцували някога и знаете, че ще се справите
не сте танцували, но сте танцувални и можете да се оправяте с ритъма добре
имате много желание и много време, така че да го научите перфектно и да не ви притесняват стъпките
нямате сценична треска (всъщност, ако трябва да съм точна, всеки има сценична треска, но при някои хора е особено силна)
Хореографията за първи брачен танц не е добра идея, ако:
съвсем не знаете какво да правите с краката си и се притеснявате от това (ако не се притеснявате, ще се научите, но ако се притеснявате, непрекъснато ще си повтаряте, че не можете и сами ще се спирате психически)
не можете да танцувате и нямате много време да се научите
знаете, че това ще ви затормози по време на първия танц
не обичате да сте в центъра на внимание
Ако сте повече от първия вид, може да се направят много интересни неща, с които да изненадате гостите си. Ако сте от втория тип, по-добре се въздръжте от хореография, защото никой не иска да си спомня първия си брачен танц с това как е треперил притеснено преди него и как е мислил единствено за стъпките и да не обърка нещо по време на танца. В такъв случай, по-добре изберете да изтанцувате един блус и да се насладите на момента с партньора/партньорката си. Ако сте между двата типа, по-добре подгответе хореография за по-нататък през вечерта, когато настроението е по-приповдигнато и хората са по-склонни да не забелязват грешки.
А що се отнася до тази двойка от видеото, очевидно е, че не са посредствени танцьори. Или са професионални танцьори, или са прекарали много часове в залата, за да танцуват толкова освободено. Бъдете реалисти по отношение на себе си. Не очаквайте, че с няколко тренировки ще се научите да правите сложни поддръжки и че хореографията ви трябва да включва такива. По принцип дори да сте професионалисти, поддръжките се избягват, понеже в повечето случаи роклята на булката не ги позволява.
И най-важното правило: трябва да се танцува с настроение. Спомням си като бях малко момиченце и накрая на 8-часова трениравка едвам си седях на краката. Тогава най-много ни се караха за артистичността и настроението. Още си спомням как един от треньорите ми ни викаше: "Къде са ви усмивките? Да не съм дошъл тук да ви гледам сърдити или безразлични? Танцувайте с усмивка! " Накратко: дори да объркате стъпките, никой няма да разбере, но е важно да сте усмихнати и да танувате с желание :)
Успех!
